31 мар. 2009 г., 16:10

България

819 0 0

                                      България

 

Един народ, останал без вяра,

един народ, останал без хляб,

един народ, загубил очертания

в един изгубен свят.

 

Един горд и мисловен народ,

един малък, но велик народ.

Сбор от две племена -

тишина, спокойствие и войственост.

 

В далечината на миналото,

отстоявайки своята цялост,

в една твърдина, разяждана

от разврат и пиянство.

 

Отстоявайки на бурите,

издигнал се и светел като звезда,

стряскаща в съня великите.

 

Моя мъка и моя любов.

Мой далечен и свиден дом.

Моя България.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...