31 мар. 2009 г., 16:10

България

823 0 0

                                      България

 

Един народ, останал без вяра,

един народ, останал без хляб,

един народ, загубил очертания

в един изгубен свят.

 

Един горд и мисловен народ,

един малък, но велик народ.

Сбор от две племена -

тишина, спокойствие и войственост.

 

В далечината на миналото,

отстоявайки своята цялост,

в една твърдина, разяждана

от разврат и пиянство.

 

Отстоявайки на бурите,

издигнал се и светел като звезда,

стряскаща в съня великите.

 

Моя мъка и моя любов.

Мой далечен и свиден дом.

Моя България.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кети Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...