15 abr 2017, 8:45

България

  Poesía
1.8K 1 0

Родино моя, в плен държана 

500 години с вериги окована.

Смели мъже погинаха за тебе.

Земята ти с кръвта им е пропита.

 

Родино моя, какво да ти кажа? 

Чувствата си как да ти изкажа?

Тъй скъпа си ми ти, мила моя.

Веч в сърцето си ще те нося.

 

Родино моя в плен държана 

500 години с вериги окована.

Скръбна история носиш зад тебе 

поробена от злия душманин! 

 

Своите деца, с мъка в сърцето,

пусна на бойното поле.

Със смелост лъвска 

те нарамиха пушка и до смърт се биха за тебе!

 

Историята още помни безстрашните лица,

но е омаловажила техните дела.

Платената с кръв свобода 

приеха за даденост твоите деца...

 

Родино моя с безмерна красота,  

пред тебе на колене ще застана.

Земята ти с устни ще целуна

и до смъртта си вярна ще ти бъда!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...