Apr 15, 2017, 8:45 AM

България

  Poetry
1.8K 1 0

Родино моя, в плен държана 

500 години с вериги окована.

Смели мъже погинаха за тебе.

Земята ти с кръвта им е пропита.

 

Родино моя, какво да ти кажа? 

Чувствата си как да ти изкажа?

Тъй скъпа си ми ти, мила моя.

Веч в сърцето си ще те нося.

 

Родино моя в плен държана 

500 години с вериги окована.

Скръбна история носиш зад тебе 

поробена от злия душманин! 

 

Своите деца, с мъка в сърцето,

пусна на бойното поле.

Със смелост лъвска 

те нарамиха пушка и до смърт се биха за тебе!

 

Историята още помни безстрашните лица,

но е омаловажила техните дела.

Платената с кръв свобода 

приеха за даденост твоите деца...

 

Родино моя с безмерна красота,  

пред тебе на колене ще застана.

Земята ти с устни ще целуна

и до смъртта си вярна ще ти бъда!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...