15.04.2017 г., 8:45

България

1.8K 1 0

Родино моя, в плен държана 

500 години с вериги окована.

Смели мъже погинаха за тебе.

Земята ти с кръвта им е пропита.

 

Родино моя, какво да ти кажа? 

Чувствата си как да ти изкажа?

Тъй скъпа си ми ти, мила моя.

Веч в сърцето си ще те нося.

 

Родино моя в плен държана 

500 години с вериги окована.

Скръбна история носиш зад тебе 

поробена от злия душманин! 

 

Своите деца, с мъка в сърцето,

пусна на бойното поле.

Със смелост лъвска 

те нарамиха пушка и до смърт се биха за тебе!

 

Историята още помни безстрашните лица,

но е омаловажила техните дела.

Платената с кръв свобода 

приеха за даденост твоите деца...

 

Родино моя с безмерна красота,  

пред тебе на колене ще застана.

Земята ти с устни ще целуна

и до смъртта си вярна ще ти бъда!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...