28 abr 2017, 18:33

България в беда

  Poesía » Otra
1.7K 2 0

                Посветено на битката

.               във Върбишкия проход

.                  26 юли 811 година

 

                            "Ето, ти победи. И тъй вземи

                             каквото ти е угодно, и си иди в мир"

.                                               Теофан*

 

 

            Плиска в пламъци гори,

            българската столица не спи.

            Там са византийските войски,

            палят, избиват младенци!

 

            Император Никифора

            води лично свойте тагмѝ,

            сина си, с много първенци,

            България да заличи!

 

            Кан Крум проводил да е мир:

           "Вземи що щеш, тръгвай по подир",

            а той уверен в кървав пир

            рушал и грабел до безспир.

 

            Надвиснала е пак беда

            и от векове е таз злина.

            Кана наш тогаз събрал войска

            наемници, жени, деца.

 

            А гъркът даже не разбрал.

            Проходите заградил със вал.

            Мечове и копия раздал

            и ги очаквал там, без жал.

 

            Над спящи вражески тагмѝ**

            в прохода Върбишки призори,

            изсипали се български орли.

            Свещена мъст за род, земи!

 

            Врагът проклинал дните си.

            Пред него рат***, отзад гора гори.

            "И с криле не можем се спаси"

            Никифор прозрял съдбата си.

 

            Черепът му, Канът наредил

            Бокал да стане, злато и сапфир.

            И с него наздравици той пил,

            та да помнят погазилите мир!

_________________________________

* – Теофан Изповедник( 758-818) - византийски летописец

** – тагма - основна еденица на ромейската войска

*** – рат - война, битка

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...