17 jun 2010, 17:06

Българка

  Poesía » Civil
1.4K 0 3

На пясъка ще легна лудо

разтворила ръце, за да се зария,
шезлонга втрещено да ме гледa
как не съм дворянски стилна...

Слънчева ще мина през тревите после
нагоре,
където във прохлада

изгладени,

захарни,

прибрани

под Оракулския купол на небето

вечерят господа и дами...

И без всякакво благоприличие
(както съм ужасно гола)

ще облека най–красивата носия

и боса

ще започна да играя
онова хоро, с което дедите ми
са благославяли нивята

и в издигнатата нависоко пита
ще блесне замесеното слънце на земята ми...

 

И предала  гордостта от царството

на всичките владетели,
ще им завещая превъзходството
на моята България!


12 юли 2010

Кипър

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...