На пясъка ще легна лудо
разтворила ръце, за да се зария,
шезлонга втрещено да ме гледa
как не съм дворянски стилна...
Слънчева ще мина през тревите после
нагоре,
където във прохлада
изгладени,
захарни,
прибрани
под Оракулския купол на небето
вечерят господа и дами...
И без всякакво благоприличие
(както съм ужасно гола)
ще облека най–красивата носия
и боса
ще започна да играя
онова хоро, с което дедите ми
са благославяли нивята
и в издигнатата нависоко пита
ще блесне замесеното слънце на земята ми...
И предала гордостта от царството
на всичките владетели,
ще им завещая превъзходството
на моята България!
12 юли 2010
Кипър
© Женина Богданова Все права защищены