Аделаида (Аделина Колева) Аделаида (Аделина Колева)
7 84
10 abr 2024, 17:51

Българка

  Poesía » Otra
680 3 4

Времена менят се, хората във тях,

българката носи красота и смях

и държи живота в двете си ръце,

с обич го загръща от едно сърце.

 

 Нежност и утеха, майка и жена

в златоносна дреха къта любовта.

Българката има нелека съдба,

ала оцелява с много светлина.

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Аделаида (Аделина Колева)
    Аделаида (Аделина Колева)
    Много ви благодаря, светли хора.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Българската жена е иконична светлина за смутните времена!
    Поздравления, Аделаида!
  • Ivita_Mirianova (Ивита)
    Ivita_Mirianova (Ивита)
    Хубаво е, Аделаида.
    Прав е Младен, че имаме нужда от такава поезия.
    Много труден е бил пътят на българката в миналото, не е лесен и днес.
    Темата е много обширна, имайки в предвид на какво чуждо влияние е подложена страната ни днес.
    Аз например, ако имах дъщеря и трябваше да и избирам име между Памела и Пенка, бих избрала второто...А името е най- малкият от всички избори, които днес ни предлага красиво измисленият и всепоглъщащ глобален свят, в който корените на държава като нашата съхнат.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Светло и оптимистично стихотворение, Аделаида.
    Имаме нужда от такава поезия!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0