Аделаида (Аделина Колева) Аделаида (Аделина Колева)
7 84
Apr 10, 2024, 5:51 PM

Българка

  Poetry » Other
665 3 4

Времена менят се, хората във тях,

българката носи красота и смях

и държи живота в двете си ръце,

с обич го загръща от едно сърце.

 

 Нежност и утеха, майка и жена

в златоносна дреха къта любовта.

Българката има нелека съдба,

ала оцелява с много светлина.

 

Аделина Колева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Аделаида (Аделина Колева)
    Аделаида (Аделина Колева)
    Много ви благодаря, светли хора.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Българската жена е иконична светлина за смутните времена!
    Поздравления, Аделаида!
  • Ivita_Mirianova (Ивита)
    Ivita_Mirianova (Ивита)
    Хубаво е, Аделаида.
    Прав е Младен, че имаме нужда от такава поезия.
    Много труден е бил пътят на българката в миналото, не е лесен и днес.
    Темата е много обширна, имайки в предвид на какво чуждо влияние е подложена страната ни днес.
    Аз например, ако имах дъщеря и трябваше да и избирам име между Памела и Пенка, бих избрала второто...А името е най- малкият от всички избори, които днес ни предлага красиво измисленият и всепоглъщащ глобален свят, в който корените на държава като нашата съхнат.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Светло и оптимистично стихотворение, Аделаида.
    Имаме нужда от такава поезия!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0