10 апр. 2024 г., 17:51

Българка

670 3 4

Времена менят се, хората във тях,

българката носи красота и смях

и държи живота в двете си ръце,

с обич го загръща от едно сърце.

 

 Нежност и утеха, майка и жена

в златоносна дреха къта любовта.

Българката има нелека съдба,

ала оцелява с много светлина.

 

Аделина Колева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аделина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ви благодаря, светли хора.
  • Българската жена е иконична светлина за смутните времена!
    Поздравления, Аделаида!
  • Хубаво е, Аделаида.
    Прав е Младен, че имаме нужда от такава поезия.
    Много труден е бил пътят на българката в миналото, не е лесен и днес.
    Темата е много обширна, имайки в предвид на какво чуждо влияние е подложена страната ни днес.
    Аз например, ако имах дъщеря и трябваше да и избирам име между Памела и Пенка, бих избрала второто...А името е най- малкият от всички избори, които днес ни предлага красиво измисленият и всепоглъщащ глобален свят, в който корените на държава като нашата съхнат.
  • Светло и оптимистично стихотворение, Аделаида.
    Имаме нужда от такава поезия!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...