Българка Не знам с каква ли орис съм орисана? За радост или мъки съм родена? В книга на съдбата ли съм вписана, та пак в българка съм преродена? Аз пленница на любовта си съм изконна. В багрите на чергите съм писана и вплетена в оглавници съм конни. Пак българка съдбата ме орисала.
© Стоянка Стоянова Todos los derechos reservados
Стереотипно,та горчи. Като се почне с ориста, мине се през изконната любов и се стигне пак до... ориста.
Тя лирическата героиня уж не знае с каква орис е орисана, ама е сигурна, че пак българка съдбата я е орисала. Е знае ли, или не знае? Авторката чувала ли е за логично-следствена връзка?
Тези мотиви по принцип са толкова изтъркани от употреба, че единственото, което показва използването им, е творческа немощ.
Само вписаните в книгата на съдбата ли се прераждат отново като вългарки?
Ето затова няма други коментари под това откровение.
С това сериозно заглавие...