23 ene 2011, 18:53

Българските войни

  Poesía » Civil
1K 1 0

Корабът плава в безкрайното море,

знамето гордо се вее.

Всеки от нас готов е да умре,

България с нас да се гордее.

Ето, врагът се показва

в безкрайната морска синева.

-Няма изход - Генерала казва,

-Ний живеем за смъртта.

Врагът напада безпощадно,

ний назад не ще останем.

И пишем ний писма прощални,

а страх пред враг не ще покажем.

Те загинаха като герои,

нямаше за тях ни Църква, нито Поп.

За всички български герои,

дето свой си нямат гроб.

В мир почивайте вий, братя,

ще се видим в следващия ни живот.

Нека таз творба да вие опелото,

а България свещения кивот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...