23.01.2011 г., 18:53

Българските войни

1K 1 0

Корабът плава в безкрайното море,

знамето гордо се вее.

Всеки от нас готов е да умре,

България с нас да се гордее.

Ето, врагът се показва

в безкрайната морска синева.

-Няма изход - Генерала казва,

-Ний живеем за смъртта.

Врагът напада безпощадно,

ний назад не ще останем.

И пишем ний писма прощални,

а страх пред враг не ще покажем.

Те загинаха като герои,

нямаше за тях ни Църква, нито Поп.

За всички български герои,

дето свой си нямат гроб.

В мир почивайте вий, братя,

ще се видим в следващия ни живот.

Нека таз творба да вие опелото,

а България свещения кивот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...