23.01.2011 г., 18:53

Българските войни

1K 1 0

Корабът плава в безкрайното море,

знамето гордо се вее.

Всеки от нас готов е да умре,

България с нас да се гордее.

Ето, врагът се показва

в безкрайната морска синева.

-Няма изход - Генерала казва,

-Ний живеем за смъртта.

Врагът напада безпощадно,

ний назад не ще останем.

И пишем ний писма прощални,

а страх пред враг не ще покажем.

Те загинаха като герои,

нямаше за тях ни Църква, нито Поп.

За всички български герои,

дето свой си нямат гроб.

В мир почивайте вий, братя,

ще се видим в следващия ни живот.

Нека таз творба да вие опелото,

а България свещения кивот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....