30 oct 2017, 12:16

Българско хоро

4.4K 7 20

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.

Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна,
тънък ѝ кавал приглася,
тамбура в цветна премяна
на тъпан радост привнася.
До снажен юнак, девойка
плитки си змии размятва,
кърши си снага тополка,
а сърце лудо подскача.
Слънце от небо бледнее,
вятър в стобор мълчее,
тропне ли хоро българско
земята в любов немеее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

10 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • От сърце благодаря, Стоян!
  • Благодаря за песенно-стиховото ХОРО!

    Българско хорò
    неземно! - В темно време...
    днес! - И за добрò!!!
  • Поздравявям те за това, Таня.
  • Благодаря за този анализ, Маргарита! Самата аз обожавам народните танци и все още танцувам във фолклорна група. Затова се радвам на всеки обичащ тази магия!
  • Приятели, от няколко дни си мисля за нашият уникален народ и неговият фолклор. Не е тайна, че борбата е древен спорт за българите, а хорото, наш традиционен танц. Защо хоро? Защо не всеки сам да си изпълни стъпките? Някои казват, за да се усещат в цялост, в общност. Може би. Аз си мисля, че хорото събира враговете и прави тези сбирки безопасни. Ръцете на всеки са хванати за съседите. Няма как да удрят и ритат. Ритат, но в кръга, не някой от играчите. Страхотни са предците ни. Не знам ще проумеем ли някога всичко, което са ни предали чрез фолклор и традиции!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...