30.10.2017 г., 12:16

Българско хоро

4.4K 7 20

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.

Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна,
тънък ѝ кавал приглася,
тамбура в цветна премяна
на тъпан радост привнася.
До снажен юнак, девойка
плитки си змии размятва,
кърши си снага тополка,
а сърце лудо подскача.
Слънце от небо бледнее,
вятър в стобор мълчее,
тропне ли хоро българско
земята в любов немеее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • От сърце благодаря, Стоян!
  • Благодаря за песенно-стиховото ХОРО!

    Българско хорò
    неземно! - В темно време...
    днес! - И за добрò!!!
  • Поздравявям те за това, Таня.
  • Благодаря за този анализ, Маргарита! Самата аз обожавам народните танци и все още танцувам във фолклорна група. Затова се радвам на всеки обичащ тази магия!
  • Приятели, от няколко дни си мисля за нашият уникален народ и неговият фолклор. Не е тайна, че борбата е древен спорт за българите, а хорото, наш традиционен танц. Защо хоро? Защо не всеки сам да си изпълни стъпките? Някои казват, за да се усещат в цялост, в общност. Може би. Аз си мисля, че хорото събира враговете и прави тези сбирки безопасни. Ръцете на всеки са хванати за съседите. Няма как да удрят и ритат. Ритат, но в кръга, не някой от играчите. Страхотни са предците ни. Не знам ще проумеем ли някога всичко, което са ни предали чрез фолклор и традиции!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...