30.10.2017 г., 12:16

Българско хоро

4.4K 7 20

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.

Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна,
тънък ѝ кавал приглася,
тамбура в цветна премяна
на тъпан радост привнася.
До снажен юнак, девойка
плитки си змии размятва,
кърши си снага тополка,
а сърце лудо подскача.
Слънце от небо бледнее,
вятър в стобор мълчее,
тропне ли хоро българско
земята в любов немеее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

  • От сърце благодаря, Стоян!
  • Благодаря за песенно-стиховото ХОРО!

    Българско хорò
    неземно! - В темно време...
    днес! - И за добрò!!!
  • Поздравявям те за това, Таня.
  • Благодаря за този анализ, Маргарита! Самата аз обожавам народните танци и все още танцувам във фолклорна група. Затова се радвам на всеки обичащ тази магия!
  • Приятели, от няколко дни си мисля за нашият уникален народ и неговият фолклор. Не е тайна, че борбата е древен спорт за българите, а хорото, наш традиционен танц. Защо хоро? Защо не всеки сам да си изпълни стъпките? Някои казват, за да се усещат в цялост, в общност. Може би. Аз си мисля, че хорото събира враговете и прави тези сбирки безопасни. Ръцете на всеки са хванати за съседите. Няма как да удрят и ритат. Ритат, но в кръга, не някой от играчите. Страхотни са предците ни. Не знам ще проумеем ли някога всичко, което са ни предали чрез фолклор и традиции!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...