30 окт. 2017 г., 12:16

Българско хоро

4.4K 7 20

Хоро се вие, извива
сред наше село голямо.

Моми и момци игриви
танци ситнят в мегдана.
Ручи ли гайда засмяна,
тънък ѝ кавал приглася,
тамбура в цветна премяна
на тъпан радост привнася.
До снажен юнак, девойка
плитки си змии размятва,
кърши си снага тополка,
а сърце лудо подскача.
Слънце от небо бледнее,
вятър в стобор мълчее,
тропне ли хоро българско
земята в любов немеее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

10 место

Комментарии

Комментарии

  • От сърце благодаря, Стоян!
  • Благодаря за песенно-стиховото ХОРО!

    Българско хорò
    неземно! - В темно време...
    днес! - И за добрò!!!
  • Поздравявям те за това, Таня.
  • Благодаря за този анализ, Маргарита! Самата аз обожавам народните танци и все още танцувам във фолклорна група. Затова се радвам на всеки обичащ тази магия!
  • Приятели, от няколко дни си мисля за нашият уникален народ и неговият фолклор. Не е тайна, че борбата е древен спорт за българите, а хорото, наш традиционен танц. Защо хоро? Защо не всеки сам да си изпълни стъпките? Някои казват, за да се усещат в цялост, в общност. Може би. Аз си мисля, че хорото събира враговете и прави тези сбирки безопасни. Ръцете на всеки са хванати за съседите. Няма как да удрят и ритат. Ритат, но в кръга, не някой от играчите. Страхотни са предците ни. Не знам ще проумеем ли някога всичко, което са ни предали чрез фолклор и традиции!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...