Това стихотворение е взаимствано, като идея от стихотворението Левски, на потребител nikalas (Никалас Борисов). Поради незрялата възраст на автора, ми се стори, че е необходимо да прекроя идеята му, така, както аз я виждам, а не така, както е представена у неговото стихотворение. Моля, за извинение невръстния автор, че експлоатирам идеята му и му пожелавам, успешно поетично развитие за в бъдеще!

Портретa на Левски на стената виси.

На Ботев портрета срещу него мълчи.

В очите им строги погледна ли аз –

потръпвам от горест, че не са между нас.

Безстрашни и храбри борци бяха те –

Апостолът със своето лъвско сърце

и Ботев, героя по род, по съдба...

Уби ги тиранът, но не сломи гордостта.

За чиста и свята република Левски,

повдигна народа срещу султана...

С достойни идеи за песни и фрески –

в сърцето на българина безсмъртен остана.

И не комитети срещу турци създаде,

а знаме развя срещу зла тирания,

поробваща людете... Но, го предаде

най-низката, алчна и зла лакомия.

След Дякона – Ботев безсмъртен остана.

До смърт на Околчица в борбата с тирана,

отдаде живота си на небесата –

за да пребъде отечеството и свободата.

И днес, когато българското слово,

звучи над равнини и над балкани,

то, носи в своето сърце орлово –

духът заветен на безсмъртните титани,

срамът злочести на предателско бесило,

разпятието на Христа, народа ни сплотило,

изпепеляващите страсти на номади и чергари,

и съзидателното А, Б, В на нашите буквари.