23 мар. 2014 г., 13:41  

Българско наследство

1.1K 0 0

Това стихотворение е взаимствано, като идея от стихотворението Левски, на потребител nikalas (Никалас Борисов). Поради незрялата възраст на автора, ми се стори, че е необходимо да прекроя идеята му, така, както аз я виждам, а не така, както е представена у неговото стихотворение. Моля, за извинение невръстния автор, че експлоатирам идеята му и му пожелавам, успешно поетично развитие за в бъдеще!

 

 

Портретa на Левски на стената виси.

На Ботев портрета срещу него мълчи.

В очите им строги погледна ли аз –

потръпвам от горест, че не са между нас.

 

Безстрашни и храбри борци бяха те –

Апостолът със своето лъвско сърце

и Ботев, героя по род, по съдба...

Уби ги тиранът, но не сломи гордостта.

 

За чиста и свята република Левски,

повдигна народа срещу султана...

С достойни идеи за песни и фрески –

в сърцето на българина безсмъртен остана.

 

И не комитети срещу турци създаде,

а знаме развя срещу зла тирания,

поробваща людете... Но, го предаде

най-низката, алчна и зла лакомия.

 

След Дякона – Ботев безсмъртен остана.

До смърт на Околчица в борбата с тирана,

отдаде живота си на небесата –

за да пребъде отечеството и свободата.

 

И днес, когато българското слово,

звучи над равнини и над балкани,

то, носи в своето сърце орлово –

духът заветен на безсмъртните титани,

срамът злочести на предателско бесило,

разпятието на Христа, народа ни сплотило,

изпепеляващите страсти на номади и чергари,

и съзидателното А, Б, В на нашите буквари.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...