23.03.2014 г., 13:41  

Българско наследство

1.1K 0 0

Това стихотворение е взаимствано, като идея от стихотворението Левски, на потребител nikalas (Никалас Борисов). Поради незрялата възраст на автора, ми се стори, че е необходимо да прекроя идеята му, така, както аз я виждам, а не така, както е представена у неговото стихотворение. Моля, за извинение невръстния автор, че експлоатирам идеята му и му пожелавам, успешно поетично развитие за в бъдеще!

 

 

Портретa на Левски на стената виси.

На Ботев портрета срещу него мълчи.

В очите им строги погледна ли аз –

потръпвам от горест, че не са между нас.

 

Безстрашни и храбри борци бяха те –

Апостолът със своето лъвско сърце

и Ботев, героя по род, по съдба...

Уби ги тиранът, но не сломи гордостта.

 

За чиста и свята република Левски,

повдигна народа срещу султана...

С достойни идеи за песни и фрески –

в сърцето на българина безсмъртен остана.

 

И не комитети срещу турци създаде,

а знаме развя срещу зла тирания,

поробваща людете... Но, го предаде

най-низката, алчна и зла лакомия.

 

След Дякона – Ботев безсмъртен остана.

До смърт на Околчица в борбата с тирана,

отдаде живота си на небесата –

за да пребъде отечеството и свободата.

 

И днес, когато българското слово,

звучи над равнини и над балкани,

то, носи в своето сърце орлово –

духът заветен на безсмъртните титани,

срамът злочести на предателско бесило,

разпятието на Христа, народа ни сплотило,

изпепеляващите страсти на номади и чергари,

и съзидателното А, Б, В на нашите буквари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...