23.03.2014 г., 13:41  

Българско наследство

1.1K 0 0

Това стихотворение е взаимствано, като идея от стихотворението Левски, на потребител nikalas (Никалас Борисов). Поради незрялата възраст на автора, ми се стори, че е необходимо да прекроя идеята му, така, както аз я виждам, а не така, както е представена у неговото стихотворение. Моля, за извинение невръстния автор, че експлоатирам идеята му и му пожелавам, успешно поетично развитие за в бъдеще!

 

 

Портретa на Левски на стената виси.

На Ботев портрета срещу него мълчи.

В очите им строги погледна ли аз –

потръпвам от горест, че не са между нас.

 

Безстрашни и храбри борци бяха те –

Апостолът със своето лъвско сърце

и Ботев, героя по род, по съдба...

Уби ги тиранът, но не сломи гордостта.

 

За чиста и свята република Левски,

повдигна народа срещу султана...

С достойни идеи за песни и фрески –

в сърцето на българина безсмъртен остана.

 

И не комитети срещу турци създаде,

а знаме развя срещу зла тирания,

поробваща людете... Но, го предаде

най-низката, алчна и зла лакомия.

 

След Дякона – Ботев безсмъртен остана.

До смърт на Околчица в борбата с тирана,

отдаде живота си на небесата –

за да пребъде отечеството и свободата.

 

И днес, когато българското слово,

звучи над равнини и над балкани,

то, носи в своето сърце орлово –

духът заветен на безсмъртните титани,

срамът злочести на предателско бесило,

разпятието на Христа, народа ни сплотило,

изпепеляващите страсти на номади и чергари,

и съзидателното А, Б, В на нашите буквари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...