Българско непреходно
Българско непреходно
(Посветено на гр. Копривщица)
Когато стъпвам по тези калдаръми,
духът на времето ме гони
и сякаш виждам в тихите дворове
жени в бяло да шетат около чардаците.
С плитки тежки с цвят на нощ и на метличина,
с очи и вежди изваяни, изографисани
и бели длани, които дават мекота на хляба.
А песента им вечер сред знойно, душно лято
се носи леко като прохладен вятър.
Навред е българско, непреходно...
Вървя и мисля си за хората,
които във времето размирно
са дали всичко свое, всичко свидно.
Вървя и чувам песента на птиците,
а бавно чукане отнейде
напомня ми за стара воденица.
Вървя, вървя и търся
сред китни люляци едни очи очакващи,
лице с усмивка нежна, закичено с китка цветна...
Навред е българско, непреходно...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сашка Нешева Todos los derechos reservados
