Българско непреходно
(Посветено на гр. Копривщица)
Когато стъпвам по тези калдаръми,
духът на времето ме гони
и сякаш виждам в тихите дворове
жени в бяло да шетат около чардаците.
С плитки тежки с цвят на нощ и на метличина,
с очи и вежди изваяни, изографисани
и бели длани, които дават мекота на хляба.
А песента им вечер сред знойно, душно лято
се носи леко като прохладен вятър.
Навред е българско, непреходно... ...