Бързам ли?!
„Толкова, толкова светли са нощите...”
И звъни тротоарът под моите стъпки.
Светлините горят в разноцветни витражи.
Дишам. Бързам ли?! Искам сама да успея...
Дървесата край мен - сякаш странни типажи,
ми помахват с премръзнали длани.
Бързам... Искам да стигна. Задъхана.
Във гърдите ми бие сякаш камбана.
Ускорявам минутите. Да ги превърна
в безвремие, вечност ли?! Само
дъхът ми край тях да се спира.
И... звъни тротоарът под нашите стъпки.
Бавно глъхнат - в безвремие.
А във снега остават следите ни,
осветени от цветни миражи. Всъщност
дишам ли?! И не бързам за никъде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
