Бързам ли?!

Poetry » Other

876 0 12

„Толкова, толкова светли са нощите...”

И звъни тротоарът под моите стъпки.

Светлините горят в разноцветни витражи.

Дишам. Бързам ли?! Искам сама да успея...

Дървесата край мен - сякаш странни типажи,

ми помахват с премръзнали длани.

Бързам... Искам да стигна. Задъхана.

Във гърдите ми бие сякаш камбана.

Ускорявам минутите. Да ги превърна

в безвремие, вечност ли?! Само

дъхът ми край тях да се спира.

И... звъни тротоарът под нашите стъпки.

Бавно глъхнат - в безвремие.

А във снега остават следите ни,

осветени от цветни миражи. Всъщност

дишам ли?! И не бързам за никъде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

boiadjieva (Данчето)

Много хубаво! Оставяш следи и то какви!

2009-12-20T14:10:12+02:00
vodoleia (Мария)

Не бързай, за да се порадваш на всичко красиво наоколо! Хареса ми много!

2009-12-20T13:58:02+02:00
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

Чудесен стих! Чудесна си!

2009-12-20T13:34:48+02:00
ananel (Нелиса)

Бързаш, бързаш ... но спираш точно, когато трябва
Весели празници!

2009-12-20T13:27:20+02:00
VesiP (Веселка Пенова)

Прекрасен стих, Ннели!
"А във снега остават следите ни,
осветени от цветни миражи. Всъщност
дишам ли?! И не бързам за никъде."
Не бързай! Наслаждавай се на всяка стъпка!

2009-12-20T13:19:32+02:00