Във този свят съм само на квартира,
(пари не скътах за почивка в „Риц”),
в главата ми след две-три халби бира
животът става просто - мръсен виц...
Кафето пия си с каймак от вятър,
в прегръдката на пролетни лъчи,
а мислите ми - птици в щуро ято,
кълват мечти из топлите страни...
И все ме омагьосват разни фейки
със вино прекипяло в луда нощ,
уж калайдисвам стихови римейки,
но съм без пукнат поетичен грош...
Парцелче имам в сънища красиви,
а дух един ми върза Интернет,
бунгало ще си спретна с малко сили
и ще подкарам лъскав бързолет...
Ще хвана магистрала междузвездна,
ще си похърквам – давайки мигач,
и нейде в чернодупчестата бездна
ще спра да хапна пърленка от здрач.
Ще задминавам времето „на трета”
по пътищата млечни с мръсна газ,
ще изумя съседката напета,
поднасяйки ù цвете в шести клас...
Със миговете ще захвана бизнес
и обич ще продавам срещу грях,
и мисля да поема сляпо риска -
да инвестирам в шепа звезден прах...
Ще се прераждам там, където искам,
и ще сърфирам в дъжд от светлини,
а мис Венера ще ми се натиска
и стих без думи ще ми подари...
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados