(Към себе си)
Кажи, с едно крило лети ли се?
Усмивката залязва ти в страха,
a очите - замъглени ли са -
тe недовиждат нищото в мига.
С половин сърце обича ли се?
Пусни въздишките на свобода!
Отпускаш се и вече виждаш, че
не се прикриват лесно от смеха.
А със оръфан ключ врата отключва ли се?
Опитай! Тъй вероятна е случайността.
Провалиш ли се - не си видял по пътя си
багрите и тоновете изпод пепелта...
С безразличие целия окъпан - ще се бориш!
Пък, дори и с нарисувани крила,
ще се намериш по-високо от неволите
и с напълно излекувана тъга!
© Цвет Todos los derechos reservados