* * *
обич ненагледна,
поела пътя на страха...
С безмълвна нежност си се скрила
под булото на нощната тъма...
Над мен изгряваш с нова сила,
обливаш ме с лъчите на страстта.
Накара ме да мисля,
да мечтая
за ласки, нежност
и за любовта...
Не си отивай,
обич тъмноока!
Недей обрича ме на мрак!
Без теб душата ми е мъртва
и мъртва ще съм аз за този свят!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела Кирева Todos los derechos reservados

