25 июл. 2007 г., 12:08

* * * 

  Поэзия
708 0 8
Звездице моя,
обич ненагледна,
поела пътя на страха...
С безмълвна нежност си се скрила
под булото на нощната тъма...
Над мен изгряваш с нова сила,
обливаш ме с лъчите на страстта.
Накара ме да мисля,
да мечтая
за ласки, нежност
и за любовта...
Не си отивай,
обич тъмноока!
Недей обрича ме на мрак!
Без теб душата ми е мъртва
и мъртва ще съм аз за този свят!

© Весела Кирева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??