25 ago 2009, 10:51

* * * 

  Poesía » Otra
676 0 3

Две човечета мънички
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички
бяха силата за мен.

Аз раздавах им любов и грижи,
те даряваха ме с две слънца,
аз възпитавах ги да бъдат силни,
те отвръщаха ми с топлина.

Пораснаха и станаха големи,
сега ме учат как да бъда силна аз,
как да преодолявам всичките проблеми -
единствена утеха са ми в този час.

Благодаря ви от сърце, дечица,
знам, че животът вече ви зове,
но вие ще си останете моите мъници -
сърчица туптящи две.

Две слънца винаги ще виждам,
две цветя ще бъдете и в пек, и в зной,
две добри души, които не завиждат,
две надежди в живота мой!

 

Позволих си отново да публикувам това, защото моите близнаци днес празнуват 22-я си рожден ден!! :)

© Дидка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??