25 авг. 2009 г., 10:51

* * *

868 0 3

Две човечета мънички
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички
бяха силата за мен.

Аз раздавах им любов и грижи,
те даряваха ме с две слънца,
аз възпитавах ги да бъдат силни,
те отвръщаха ми с топлина.

Пораснаха и станаха големи,
сега ме учат как да бъда силна аз,
как да преодолявам всичките проблеми -
единствена утеха са ми в този час.

Благодаря ви от сърце, дечица,
знам, че животът вече ви зове,
но вие ще си останете моите мъници -
сърчица туптящи две.

Две слънца винаги ще виждам,
две цветя ще бъдете и в пек, и в зной,
две добри души, които не завиждат,
две надежди в живота мой!

 

Позволих си отново да публикувам това, защото моите близнаци днес празнуват 22-я си рожден ден!! :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...