Aug 25, 2009, 10:51 AM

* * *

  Poetry » Other
866 0 3

Две човечета мънички
живота ми осмисляха ден след ден,
четири безпомощни ръчички
бяха силата за мен.

Аз раздавах им любов и грижи,
те даряваха ме с две слънца,
аз възпитавах ги да бъдат силни,
те отвръщаха ми с топлина.

Пораснаха и станаха големи,
сега ме учат как да бъда силна аз,
как да преодолявам всичките проблеми -
единствена утеха са ми в този час.

Благодаря ви от сърце, дечица,
знам, че животът вече ви зове,
но вие ще си останете моите мъници -
сърчица туптящи две.

Две слънца винаги ще виждам,
две цветя ще бъдете и в пек, и в зной,
две добри души, които не завиждат,
две надежди в живота мой!

 

Позволих си отново да публикувам това, защото моите близнаци днес празнуват 22-я си рожден ден!! :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...