нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
4 dic 2008, 17:56

* * *

1K 0 3

                * * *

Дали защото те обичам

и имаме със теб дете

я чувствам още тая тръпка

невероятна, страстна? Откъде

изниква и връхлита! Зарежда

всяка фибра в мен.

А после без да ме попита

напуска. ... В делничния ден

отново грабва ме Светът -

влюбен, властен, ангажиращ,

дълбае в мойте сетива

и чак по тъмно се прибира.

Мечтал, играл - заспива Той...

И аз оставам пак със тебе,

Тръпко ненаситна моя...

Раздавам свойто същество,

обвързващо ни безгранично

в едно обичащо кълбо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0