нмг (Надежда Маринова )
245 2094
4 dic 2008, 17:56

* * * 

  Poesía » De amor
805 0 3

                * * *

Дали защото те обичам

и имаме със теб дете

я чувствам още тая тръпка

невероятна, страстна? Откъде

изниква и връхлита! Зарежда

всяка фибра в мен.

А после без да ме попита

напуска. ... В делничния ден

отново грабва ме Светът -

влюбен, властен, ангажиращ,

дълбае в мойте сетива

и чак по тъмно се прибира.

Мечтал, играл - заспива Той...

И аз оставам пак със тебе,

Тръпко ненаситна моя...

Раздавам свойто същество,

обвързващо ни безгранично

в едно обичащо кълбо...

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??