* * *
* * *
Дали защото те обичам
и имаме със теб дете
я чувствам още тая тръпка
невероятна, страстна? Откъде
изниква и връхлита! Зарежда
всяка фибра в мен.
А после без да ме попита
напуска. ... В делничния ден
отново грабва ме Светът -
влюбен, властен, ангажиращ,
дълбае в мойте сетива
и чак по тъмно се прибира.
Мечтал, играл - заспива Той...
И аз оставам пак със тебе,
Тръпко ненаситна моя...
Раздавам свойто същество,
обвързващо ни безгранично
в едно обичащо кълбо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
