нмг (Надежда Маринова )
245 2094
4.12.2008 г., 17:56 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
835 0 3

                * * *

Дали защото те обичам

и имаме със теб дете

я чувствам още тая тръпка

невероятна, страстна? Откъде

изниква и връхлита! Зарежда

всяка фибра в мен.

А после без да ме попита

напуска. ... В делничния ден

отново грабва ме Светът -

влюбен, властен, ангажиращ,

дълбае в мойте сетива

и чак по тъмно се прибира.

Мечтал, играл - заспива Той...

И аз оставам пак със тебе,

Тръпко ненаситна моя...

Раздавам свойто същество,

обвързващо ни безгранично

в едно обичащо кълбо...

© Надежда Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??