нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
4 дек. 2008 г., 17:56

* * *

1K 0 3

                * * *

Дали защото те обичам

и имаме със теб дете

я чувствам още тая тръпка

невероятна, страстна? Откъде

изниква и връхлита! Зарежда

всяка фибра в мен.

А после без да ме попита

напуска. ... В делничния ден

отново грабва ме Светът -

влюбен, властен, ангажиращ,

дълбае в мойте сетива

и чак по тъмно се прибира.

Мечтал, играл - заспива Той...

И аз оставам пак със тебе,

Тръпко ненаситна моя...

Раздавам свойто същество,

обвързващо ни безгранично

в едно обичащо кълбо...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0