21 feb 2020, 10:50

* * *

  Poesía » Otra
995 1 2

                     * * * 

 


Не харесвам тъмните пердета
зад прозорците с изгреви диви,
със спектакли птичи във дървета,
листопадите в есенни рими.

Дъждът не харесвам студен,
вятърът, виещ в дланта ми
и гнездото празно до мен
в сянка от виснали драми.

Не харесвам на думите дръзки
остротата да режат от корен,
да са бели и мними превръзки,
на минали гордости - спомен.

Чуждо лице в огледало
не харесвам мрачно да гледа,
сякаш във упор до бяло
и страшно, под веждата бледа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...