* * *
991
1
2
* * *
Не харесвам тъмните пердета
зад прозорците с изгреви диви,
със спектакли птичи във дървета,
листопадите в есенни рими.
Дъждът не харесвам студен,
вятърът, виещ в дланта ми
и гнездото празно до мен
в сянка от виснали драми.
Не харесвам на думите дръзки
остротата да режат от корен,
да са бели и мними превръзки,
на минали гордости - спомен.
Чуждо лице в огледало
не харесвам мрачно да гледа,
сякаш във упор до бяло
и страшно, под веждата бледа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
