10 abr 2016, 16:30

* * *

  Poesía » Otra
761 0 8

Избрах си да живея в този свят.
Измислих си го. За да съм щастлива.
Тук никога очите не валят, 
и никой от мен не си отива.
Измислих си и теб. И топлината ти,
и мислите ти, с моите преплетени...
И като всички глупави мечтатели
изгубих се сред сънища и трепети.
Избрах си да живея в този свят...
Не съм ли в него - ставам тъжно-сива, 
безсънните ми нощи ме болят,
а самотата бавно ме убива.
И само ти - един мираж красив,
примамливо ме хващаш за ръката
и всеки мой нюанс от тъжно-сив
превръщаш в цветовете на дъгата...

Но съмва се!... И пак ми се мълчи.
В реалността мечтите ми увяхват.
В света на насълзените очи
събудена съм... 
По-сама от всякога. 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...