* * *
Избрах си да живея в този свят.
Измислих си го. За да съм щастлива.
Тук никога очите не валят,
и никой от мен не си отива.
Измислих си и теб. И топлината ти,
и мислите ти, с моите преплетени...
И като всички глупави мечтатели
изгубих се сред сънища и трепети.
Избрах си да живея в този свят...
Не съм ли в него - ставам тъжно-сива,
безсънните ми нощи ме болят,
а самотата бавно ме убива.
И само ти - един мираж красив,
примамливо ме хващаш за ръката
и всеки мой нюанс от тъжно-сив
превръщаш в цветовете на дъгата...
Но съмва се!... И пак ми се мълчи.
В реалността мечтите ми увяхват.
В света на насълзените очи
събудена съм...
По-сама от всякога.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
