Дарих ти невъзможните видения

на моята стихийна същност

тези светове пронизани от слънце и небесни водопади

тихи пазви сгушени във сънищата ми

сенки от копнежно  вплетените брегове

 на невидимите ми устни

изричащи думите 

с които те повиках от страната на усойните сенки  

Пътища и нищо друго

 след последната прегръдка 

скрита във нощния вопъл

 между  две недоизречени истини

 с които плахо се сбогувахме

до следващата среща

във която ще се търсим

без да сме докоснали ръцете си…