* * *
Дарих ти невъзможните видения
на моята стихийна същност
тези светове пронизани от слънце и небесни водопади
тихи пазви сгушени във сънищата ми
сенки от копнежно вплетените брегове
на невидимите ми устни
изричащи думите
с които те повиках от страната на усойните сенки
Пътища и нищо друго
след последната прегръдка
скрита във нощния вопъл
между две недоизречени истини
с които плахо се сбогувахме
до следващата среща
във която ще се търсим
без да сме докоснали ръцете си…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Димитрова Все права защищены
