* * *
Дарих ти невъзможните видения
на моята стихийна същност
тези светове пронизани от слънце и небесни водопади
тихи пазви сгушени във сънищата ми
сенки от копнежно вплетените брегове
на невидимите ми устни
изричащи думите
с които те повиках от страната на усойните сенки
Пътища и нищо друго
след последната прегръдка
скрита във нощния вопъл
между две недоизречени истини
с които плахо се сбогувахме
до следващата среща
във която ще се търсим
без да сме докоснали ръцете си…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Димитрова Всички права запазени
