gothwolf (Християн)
104 227
30 jul 2008, 9:04

* * * 

  Poesía
632 0 5

Мрак

 

Нахлува мрак през прозорците сиви

и контурно докосва всеки жалък предмет.
От това те стават някак си живи.
Ех, да имах и аз този късмет,

че мракът ме бавно убива,

разкъсва понятието „свят”

и чезна. Тъмнотата със мене се слива...

и губя всякакъв усет за цвят

на нещата край мен и за себе си даже,

и  за спомените мои за море.

Но очаквам в мен поне страстта да каже,

че още съм жив, че може да спре

това мое пропадане в нощния мрак,

това мое губене в пространства нецветни,

и ако трябва аз да дочакам и знак

от звездите малотрайни,  даже мимолетни,

тогава изгубена е всякаква надежда

път да намеря във мрака...

 

И уморен от размисли главата си свеждам.

И сливам се с мрака. Отдавна ме чака.

© Християн Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • дори мракът е нежен
  • Толкова млад, какви са тези неща? Теб те чака светлината, мракът е далече! Поздрави!
  • Стихотворението ти е наситено с много тъга. Харесва ми края, където казваш, че се сливаш с мрака, защото мракът дава живот в началото. И ти ще даряваш живот, и ти ще светиш в тъмнината за някого. Сигурна съм!
  • Дано има повече светлинка!
  • Желая ти усмивки след мрака!!!Поздравче!!!
Propuestas
: ??:??