gothwolf (Християн)
104 227
30.07.2008 г., 9:04 ч.

* * * 

  Поезия
562 0 5

Мрак

 

Нахлува мрак през прозорците сиви

и контурно докосва всеки жалък предмет.
От това те стават някак си живи.
Ех, да имах и аз този късмет,

че мракът ме бавно убива,

разкъсва понятието „свят”

и чезна. Тъмнотата със мене се слива...

и губя всякакъв усет за цвят

на нещата край мен и за себе си даже,

и  за спомените мои за море.

Но очаквам в мен поне страстта да каже,

че още съм жив, че може да спре

това мое пропадане в нощния мрак,

това мое губене в пространства нецветни,

и ако трябва аз да дочакам и знак

от звездите малотрайни,  даже мимолетни,

тогава изгубена е всякаква надежда

път да намеря във мрака...

 

И уморен от размисли главата си свеждам.

И сливам се с мрака. Отдавна ме чака.

© Християн Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • дори мракът е нежен
  • Толкова млад, какви са тези неща? Теб те чака светлината, мракът е далече! Поздрави!
  • Стихотворението ти е наситено с много тъга. Харесва ми края, където казваш, че се сливаш с мрака, защото мракът дава живот в началото. И ти ще даряваш живот, и ти ще светиш в тъмнината за някого. Сигурна съм!
  • Дано има повече светлинка!
  • Желая ти усмивки след мрака!!!Поздравче!!!
Предложения
: ??:??