* * *
Мрак
Нахлува мрак през прозорците сиви
и контурно докосва всеки жалък предмет.
От това те стават някак си живи.
Ех, да имах и аз този късмет,
че мракът ме бавно убива,
разкъсва понятието „свят”
и чезна. Тъмнотата със мене се слива...
и губя всякакъв усет за цвят
на нещата край мен и за себе си даже,
и за спомените мои за море.
Но очаквам в мен поне страстта да каже,
че още съм жив, че може да спре
това мое пропадане в нощния мрак,
това мое губене в пространства нецветни,
и ако трябва аз да дочакам и знак
от звездите малотрайни, даже мимолетни,
тогава изгубена е всякаква надежда
път да намеря във мрака...
И уморен от размисли главата си свеждам.
И сливам се с мрака. Отдавна ме чака.
© Християн All rights reserved.
