3 may 2016, 22:00

***

983 0 0

Бавно угасва денят

в разтворени за обич длани,

тъжно притихват в нощта

грешни души - неразбрани.

 

Ще дойде утрото - еднаквото,

с жадуващи за слънцето очи,

за неуловимото, за странното,

за онова, което знаем само аз и ти.

 

За другото, за истинското и за вечното,

за светлината и страха,

за откровението, за сърдечното,

за самотата, и за обичта.

 

Бавно угасва денят -                                                                                                                           утре сега е далече,

залезът стене - звезда тихо умира, но вече,

ражда се друга звезда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Simeonova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....