16 jun 2012, 16:14

***

  Poesía
780 0 3

От спирка на спирка,

от живот на живот

бягам, спринтирам,

търся любов.

 

Хора посрещах,

изпращах с очи,

болката срещах

от всички страни.

 

Като влак преминават

секунди без час,

в безвремие вечно

се губя и аз.

 

Истина търся,

срещам лъжа,

предателство ново

как да простя?

 

Ножът забит е,

гърбът ми кърви,

падат в нощта,

тихи сълзи.

 

И пътувам отново

по целия свят,

по пътя се губя,

и намирам се пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...