16.06.2012 г., 16:14

***

779 0 3

От спирка на спирка,

от живот на живот

бягам, спринтирам,

търся любов.

 

Хора посрещах,

изпращах с очи,

болката срещах

от всички страни.

 

Като влак преминават

секунди без час,

в безвремие вечно

се губя и аз.

 

Истина търся,

срещам лъжа,

предателство ново

как да простя?

 

Ножът забит е,

гърбът ми кърви,

падат в нощта,

тихи сълзи.

 

И пътувам отново

по целия свят,

по пътя се губя,

и намирам се пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарк Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...