От спирка на спирка,
от живот на живот
бягам, спринтирам,
търся любов.
Хора посрещах,
изпращах с очи,
болката срещах
от всички страни.
Като влак преминават
секунди без час,
в безвремие вечно
се губя и аз.
Истина търся,
срещам лъжа,
предателство ново
как да простя?
Ножът забит е,
гърбът ми кърви,
падат в нощта,
тихи сълзи.
И пътувам отново
по целия свят,
по пътя се губя,
и намирам се пак.
© Дарк Стефанова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
