20 abr 2008, 11:21

* * *

  Poesía
730 0 6

Родени сме да бъдем очаровани

от всичко, та дори и от смъртта

и нищо, че понякога отровени

се чувстваме от липсата на нежността.

Родени сме да бъдем подчинени

на сиви дни и вяла пустота

и нищо, че сме твърде притъпени

от липсата на ярка светлина.

Родени сме да бъдеме забравени

след първите ни глътки чистота

и нищо, че отдавна сме отдадени

на сляпа и ненужна грозота.

Родени сме да бъдем съчетани

с всякакви измислени неща

и нищо, че едните са отбрани

а други чакат от години пролетта.

Родени сме да бъдеме еднакви

във всичко, та дори и във смъртта,

най-вече там, но в миговете кратки

ридаем от предсмъртната агония.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...