Apr 20, 2008, 11:21 AM

* * *

  Poetry
727 0 6

Родени сме да бъдем очаровани

от всичко, та дори и от смъртта

и нищо, че понякога отровени

се чувстваме от липсата на нежността.

Родени сме да бъдем подчинени

на сиви дни и вяла пустота

и нищо, че сме твърде притъпени

от липсата на ярка светлина.

Родени сме да бъдеме забравени

след първите ни глътки чистота

и нищо, че отдавна сме отдадени

на сляпа и ненужна грозота.

Родени сме да бъдем съчетани

с всякакви измислени неща

и нищо, че едните са отбрани

а други чакат от години пролетта.

Родени сме да бъдеме еднакви

във всичко, та дори и във смъртта,

най-вече там, но в миговете кратки

ридаем от предсмъртната агония.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...