20.04.2008 г., 11:21

* * *

728 0 6

Родени сме да бъдем очаровани

от всичко, та дори и от смъртта

и нищо, че понякога отровени

се чувстваме от липсата на нежността.

Родени сме да бъдем подчинени

на сиви дни и вяла пустота

и нищо, че сме твърде притъпени

от липсата на ярка светлина.

Родени сме да бъдеме забравени

след първите ни глътки чистота

и нищо, че отдавна сме отдадени

на сляпа и ненужна грозота.

Родени сме да бъдем съчетани

с всякакви измислени неща

и нищо, че едните са отбрани

а други чакат от години пролетта.

Родени сме да бъдеме еднакви

във всичко, та дори и във смъртта,

най-вече там, но в миговете кратки

ридаем от предсмъртната агония.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...