Родени сме да бъдем очаровани
от всичко, та дори и от смъртта
и нищо, че понякога отровени
се чувстваме от липсата на нежността.
Родени сме да бъдем подчинени
на сиви дни и вяла пустота
и нищо, че сме твърде притъпени
от липсата на ярка светлина.
Родени сме да бъдеме забравени
след първите ни глътки чистота
и нищо, че отдавна сме отдадени
на сляпа и ненужна грозота.
Родени сме да бъдем съчетани
с всякакви измислени неща
и нищо, че едните са отбрани
а други чакат от години пролетта.
Родени сме да бъдеме еднакви
във всичко, та дори и във смъртта,
най-вече там, но в миговете кратки
ридаем от предсмъртната агония.
© Камелия Кацарска Всички права запазени